Послание Ню Делхи (Индия), 4 февруари 2019 г.

Чудните символи, които се виждат в небесното божество Ганеша

Криябаните, които принадлежат на династичната линия на Лахири Махасая, са запознати с един от дълбоките символи на Ганеша – плъха в краката на божеството. Знаем, че уплашеният и нападателен плъх (символизиращ мисълта) непрестанно се върти в главите ни и винаги ни поддържа във вълнения и безпокойство. Ганеша предлага този плъх да бъде държан в краката като слуга, тъй като е полезен за извършването на нашите ежедневни технически и практически задачи. Когато това се случи, тогава начело застава един спокоен, тих и много силен слон, представляващ дълбоката Енергия на Разбирането за „Това, което Е” в измерението на Живота, а не хабенето на нашата енергия за спекулациите на ума за това „Какво трябва да бъде”, които пораждат всякакви болка и агония.

Малката корона на върха на Неговата глава не е просташки, дребен символ на егото и мощта на т.нар. цар, а е свещен знак за властта на огромното разбиране и сила.

Голямото чело изобразява изключителните Интелигентност и мъдрост на разума, утвърждаващ правдата.

Двете полузатворени очи представляват медитативното внимание на вътрешото наблюдение към истината на „Това, което Е” на Живота, без попадането в капана на ума на „Какво трябва да бъде”.

Малката издутина на челото между двете очи (Кутастха) изобразява вниманието в третото око, което е познато като Окото на Мъдростта.

Твърде малката уста ни подсеща да говорим по-малко и по-премерено.

Двете големи уши, подобни на Крила, символизират изкуството на задълбоченото слушане.

Дългият хобот, обърнат към сърцето, ни подсказва да бъдем достъпни за Живота и Любовта от Сърцето, а не за лукавите сметки и злини на ума.

Амрита Калаша (нектарът на безсмъртието) е в едната му ръка и представлява дълъг живот, (изпълнен – бел. прев.) с възторг и старание.

Единственият Бивник изобразява пълната всеотдайност при изпълнението на свещената задача (подобно записването на Махабхарата, диктувана от мъдреца Вяса).

Анкуша (закривеният нож, сърпът) е за да се държи ума под контрол по естествен начин, без да ставаме непреклонни и безочливи от време на време.

Модак (Ладу, прочутият и популярен индийски сладкиш) представлява най-сладката благословия на божествеността - Мокша. Тя е естествено следствие от Тапас(Крия практиката), водеща до радостното съществуване на Живота и свободата от движенията на удоволствията на ума. Насладата и скръбта са двете страни на една и съща монета, на ума. Ананда (Радостта) не е от ума и следователно е извън коридора на противоположностите. По този начин човек е в измерението на Всезнанието и Вездесъщото. Освен това Ладу е много питателно и се нарича сатвична (свята) храна.

Ламбодара – Големият корем – представлява огъня на доброто храносмилане, способността да се наслаждаваме на сатвичната храна и по този начин да бъдем достъпни до холистичен и здравословен живот.

Змията под пъпа (Набхи или нави) символизира силата и светостта на „не-ума” (свободата от ума и разцъфтяването на Живота).

Ягнопавита (Свещената нишка) изобразява четвъртото състояние (Гунатит) на Живота, което е отвъд тамастичното, раджастичното и сатвичното състояния на ума.

Джай Ганеша! Джай Ганеша!! Джай Ганеша Дева!!!