Послание Париж, Франция, 21 декември, 2014 г.

Гита, стихове 16.1, 16.2, 16.3

Прекрасно е, че в горните три строфи са споменати следните добродетели на човешкото същество, което е в жизнената енергия на Живота:

1. Свобода от покварата на страха (абхаям).

2. Енергия на чистото битие от живота и любовта (никаква склонност за подхлъзване към ставането на нещо от „аза” (сатва-саншуддхи).

3. Отдаден на директното познание (не взетето назаем знание) и на възприемането на цялостното осъзнаване (гиян-йога).

4. Ред и последователност (вябащити).

5. Благотворителност (даанам).

6. Аскетичност - простота (дамашча).

7. Разтваряне на разделното съзнание (ягнашча).

8. Медитиране върху егоцентричните дейности (свадхая).

9. Практика за здраве и благоденствие (тапа).

10. Прямота и откровеност (арджавам).

11. Ненасилие, не нараняване (ахимса).

12. Да се посреща „каквото е” (не подхлъзване към „какво трябва да бъде”) (сатям).

13. Липса на гняв (акродха).

14. Себеотрицание (удовлетворение) (тяг).

15. Мир (шанти).

16. Отсъствие на клевета (апайшунам).

17. Състрадание към всичко (даябхуте).

18. Никаква алчност (алолуптам).

19. Скромност и нежност (мардавам).

20. Никакво капризнечене (хрирачапалам).

21. Жизненост от истинността (теджа) (не вълнение от простащината на ума).

22. Прошка (кшама).

23. Сила на духа (дхрити).

24. Чистоплътност (соучам).

25. Никаква злонамереност, никаква реакция (адроха).

26. Никаква суета (натиманита).

27. Гореописаните са качествата и обожанията на онези, които притежават божествена съдба (сампадам даивим) и благоприлично достойнство (абхиджата).

Жестокото потискане и подчинението налагат брутално насилие над нашата по-деликатна чувствителност и фини възприятия. Може ли човек да живее и да обича без опашката от сблъсъци, възникващи от ревност, собственическо чувство, подозрение, страх и от постоянно търсене на увереност? Това са лошата слава и кошмарите на ума. Бъдете достъпни до задълбочено възприемане, а не просто до задоволяващи концепции и заключения.

Човек ще си остане насилник дотогава, докато продължава да се отдава на „ставането” под един или друг предлог. Навикът, който човек възприема, за да достигне „бъденето”, е също феномен на „ставането”! Искането, под каквато и да е форма, е процес на „ставането”.

Когато един младеж става старец, това е правилно. Когато утринта става вечер, това също е добре. Но психологическото ставане е опустошение за човешките същества. Каквото и да прави човек, за да се постави в „състоянието на ставане”, това е само още един феномен на психологическото ставане. В тази връзка Бездействието е най-висшата форма на Действието!

Това, което е важно, е:

І. Един съвсем нов свят, не просто един по-добър свят.

ІІ. Не идея за свобода, а прозрение в измерението на свободата от раздробяването във вътрешното ни същество.

ІІІ. Не просто утопични мечти, а разбиране на свободното от разделение осъзнаване, което е Божественост.

ІV. Не просто оплитане в интернет, но също така и просветление чрез „инърнет” - „вътрешната мрежа” (игра на думи – на англ. език net означава мрежа, inner - вътрешен – бел. прев.).

Упанишадите наблягат на „Абхаям Брамха”, което означава, че Свободата от страха е Разцъфтяване в Божествеността.

Джай Бхагавад Гита