Послание Париж, 8 май 2020 г.
Бхаджа Говиндам
Това е заглавието на един свещен напев, композиран от Ади Шанкарачария – най-почитан гений на Индийската Духовна или дълбоко религиозна сцена. Също като Христос, един друг просветлен религиозен гений на тази земя, той си е отишъл на 33 годишна възраст и е оставил един вечен отпечатък върху човечеството. Огромна радост е да се напява това древно писание. Ритмите му предизвикват вибрации, които вдъхновяват човек да започне да танцува спонтанно! Една чувствителна жена от Запада напява тези стихове на оригиналния език – Санскрит! Връзката към видеото с този напев също се дава в това послание.
С толкова много красиви и мелодични стихове Мъдрецът-светец Шанкарачария ни убеждава и вдъхновява да изоставим измислиците на ума и глупостите, за да се събудим в мъдростта на Божественото, Свободното от разделение Съзнание – Кришна или Говинда. Един много отдаден и технически опитен висш Криябан представя този текст на Санскрит и паралелно на английски. Той е поместен на пет листа двустранно. Моля, медитирайте върху този текст, както и, вижте и чуйте напяването от видеото. Може би ще потекат сълзи от радостен екстаз. Това е скромното предложение на Гуруджи!
Джай Говиндам-Кришнам Адигурупарамам
Бхадж Говиндам
Почитай Говинда, почитай Говинда, почитай Говинда, О неразумний! Правилата на граматиката не ще те спасят в часа на смъртта.
О неразумний! Зарежи жаждата си да трупаш богатства, отдай ума си на мисли за Истинския. Бъди доволен от резултатите от минали действия.
Не се удавяй в заблуда, полудявайки от страст по женски гърди и снага. Те не са нищо друго освен проява на плът. Гледай да не забравяш това отново и отново в ума си.
Животът на човек е променлив, като капки дъжд, трепкащи върху лотосово листо. Знай, че целият свят е жертва на болест, его или печал.
Докато един мъж е във форма и способен да поддържа семейството си, виж каква привързаност показват към него всички наоколо. Но никой вкъщи не се интересува дори да обели дума с него, когато тялото му рухне под тежестта на възрастта.
Докато човек е жив, членовете на семейството му проявяват любезен интерес към неговото благополучие. Но когато душата напусне тялото, дори съпругата му, изпитвайки страх от трупа, побягва.
Детството се пропилява в привързаност към игрите. Младостта се пропилява в привързаност към жените. Старостта преминава в мисли за много неща. Но рядко някой иска да потъне в парабрахман.
Коя е твоята съпруга? Кой е синът ти? Странна е тази самсара, светът. От кого си ти? От къде си дошъл? Друже, помисли върху тези истини.
От сатсанга, от компанията на добри хора, идва не-привързаността, от не-привързаността идва свободата от заблудата, която води до само-установяване. От самоустановяването следва Дживан Мукти.
За какво ти е похот, когато младостта е отлетяла?
Каква е ползата от езеро, в което няма вода?
Къде са роднините, когато свърши богатството?
Къде е самсара, светът, когато познаеш Истината?
Не се хвали с богатство, приятели и младост. С времето всяко от тях изчезва за минута. Освободи се от илюзията за света на Мая и стигни до вечната Истина.
Светлината и тъмнината на деня, здрачът и зазоряването, зимата и пролетта идват и си отиват. Времето си играе и животът се изнизва. Но бурята на желанието никога не преминава.
О, неразумни човече! Защо си погълнат от мисли за богатство? Няма ли кой да те насочва? Има само едно нещо в трите свята, което може да те спаси от океана на самсара, бързо се качи в лодката на сатсанга, в компанията на добри хора.
Този букет от дванадесет стиха (2-13) беше предаден на един учен от всепознаващия Шанкара, почитан като бхагавадпада.
Изглежда, че гореспоменатите стихове са единствените свързани с Бхадж Говиндам. По-надолу също споделяме останалите Шлоки. Последващите 14 стиха оформят чатурдашама нйярикаа.
Този Стих се приписва на падмапаада.
Мнозина ходят със сплъстени кичури, други с напълно обръснати глави или изскубани коси, някои са облечени в оранжево, други в различни цветове – всичко заради едната прехрана. И да съзрат истината да се разкрива пред тях, глупавите хорица, все така, не я виждат.
Стихът се приписва на ТакАчАрия
Силата е напуснала тялото на стареца, главата му е оплешивяла, венците без зъби, крета на патерици. Дори тогава привързаността е силна и той се е вкопчил здраво в безсмислени желания.
Стихът си приписва на хастАмалака
Ето, вижте човека, който е седнал, за да топли тялото си с огъня пред себе си и със слънцето зад гърба си. Нощем той се свива на кравай, за да се предпази от студа, яде просешката си храна от свитите си длани и спи под дървото. И все пак, в сърцето си, той е окаяна кукла на конци в ръцете на страстите.
Стихът се приписва Субодха
Човек може да отиде до Гангасагар, да спазва пости, да раздаде богатства за милостиня! И все пак, лишен от джнана, нищо няма да (му) даде мукти, дори в края на стотици прераждания.
Стихът с приписва на вАртикакАра (сурешвара)
Живей в храм или под дърво, носи дреха от еленска кожа и спи на майката земя като твое легло. Отхвърли всички привързаности и се отречи от всички удобства. Благословен с такава вайргйя, може ли някой да не е удовлетворен?
Стихът се приписва на нитиАнанда
Човек може да намира удоволствие в йога или бхога, може да има привързаност или непривързаност. Но само онзи, чието съзнание намира устойчива наслада в Брахман, се радва на благословията, никой друг.
Стихът се приписва на Анандагири
Нека човек прочете съвсем малко от Бхагават Гита, да отпие само една капка вода от Ганг, да се преклони веднъж на мурари. След това той няма да има никакви пререкания с Яма.
Стихът се приписва на дРиДхабхакти
Отново раждане, отново смърт, и пак в майчината утроба! Наистина, трудно е да прекосяваш този безграничен океан на самсара. О, Мурари! Избави ме с твоята милост.
Стихът се приписва на нитйянАтха
За монахът дрехите винаги ще стигат, докато се намират захвърлени парцали по пътя. Напред броди той, освободен от пороци и добродетели. Този, който живее в единение с Бог, е като опиянен и се радва на благословия, чист и неосквернен е, като дете.
Стихът се приписва на ЙогАнанда
Кой си ти? Кой съм аз? Откъде идвам? Коя е майка ми, кой е баща ми? Така размишлявай, гледай на всичко като на несъществено и се откажи от света, като от празен сън.
Стихът се приписва на сурендра
В мен, в теб и във всичко, живее само един и същи Вишну. Твоят гняв и нетърпеливост са безсмислени. Ако желаеш да постигнеш състоянието на Вишну, бъди в самабхаава, равновесие, винаги.
Стихът се приписва на медхАтитхира
Не хаби усилията си да спечелиш любовта или да се бориш с приятели и врагове, деца и роднини. Виж себе си във всеки и се откажи напълно от всички усещания за двойнственост.
Стихът се приписва на бхАративамсха
Откажи се от похотта, гнева, увлеченията и алчността. Размишлявай върху истинската си природа. Глупаци са онези, които са слепи за Себето. Захвърлени в ада, те страдат там безкрайно.
Стихът се приписва на сумати.
Редовно рецитирай Гита, медитирай върху Вишну в сърцето си, и напявай Неговите хиляда възхвали. Намирай удоволствие в това, да си с благородни и свети хора. Разпредели богатството си за благотворителност на бедните и нуждаещите се.
Стихът се приписва на сумати.
Този, който се оставя на страстта за удоволствие, предава тялото си като плячка на болестта. Въпреки, че смъртта води до край на всичко, човек не изоставя греховната пътека.
Богатството не е благосъстояние, действително няма никаква радост в него. Богаташът се страхува дори от собствения си син. Така действа богатството навсякъде.
Регулирай праните, жизнените сили, остани незасегнат от външни влияния и прави разлика между истинското и преходното. Възпявай светото име Господне и успокой неспокойния ум. Прави това с внимание, с изключително внимание.
О, ти отдаден на лотосовите нозе на Гуру! Нека скоро да бъдеш освободен от Самсара. С овладени сетива и смирен ум, ти ще изживееш Бог, обитаващ твоето сърце!
По този начин един глупав учен, изгубен в правила, се освободи от своето късогледство, след като апостолите на Шанкара му посочиха Светлината.
Почитай Говинда, почитай Говинда, почитай Говинда, о, неразумний! Няма друг начин да прекосиш океана на живота, освен като напяваш имената Господни.