Послание Париж, 8 февруари 2012г.

Тагор за „Пътя към истината”

Jaani Naai Go Saadhan Tomar Bauley Kaare.

Ora Aamai Mithya Daakey Baarey Baarey!

Без да знаеш пътя и посветеността към Истината, ненадейно се спъваш в Тази врата и се озоваваш в прахоляка там, играейки в екстаз и еуфорична невинност без никакъв страх или опасение! Добре осведомените „агенти”, разбира се, сериозно порицани, „Излизат и се връщат. Всеки трябва да следва стандартните пътища към Истината, за да дойде тук.” Но досега Ти вече си държал „този глупак” с величествените Си ръце и така си затворил всички пътища за връщане! Все пак шаблоните продължават, изкушавайки да блокират разбирането. Знанието продължава да обърква директното знаене. Парадоксите постоянно препятстват възприятията.

Възприятия:

1) Медитацията не е нещо, което правиш в тиха стая, без връзка с делничния ход на живота. Процесът на медитация е осъзнаването на многобройните влияния и свободата от тях. Влиянието е отрова. То обуславя, разяжда и покварява ума.

2) Красотата на медитацията е в това, че е непрестанна, тя е вечен процес, без никакво напрежение. Тя е живот, отпуснатост. Тя е пасивност, не преследване.

3) Можем ли да спрем постоянното катерене по стръмния хълм, наречен надежда? Тогава ще спрем да падаме обратно в падината на отчаянието. Медитацията е да живееш в холистична осъзнатост, не във фрагментираното съзнание, с което сме привикнали.

4) Свободата от противоположностите е медитация, а нейните следствия са мирът и тишината.

5) Молещият се обикновенно търси, проси, проектира, постулира. Молитвата не е медитация.

6) Медитацията не е пре-утвърждаване, не е отричане, не е повторение, не е ритуал. Без да се разбере страха, няма медитация.

7) Медитацията е изключително състояние на осъзнатост, без център и съответно без предел.

8) Без разбиране какво е истинска медитация, вашият живот ще остане плитък, окаян и каквото и да правите, да четете книги, да следвате някой Гуру, пак ще бъдете в мрачната пропаст на разделящия „аз”. Озарението на „не-аза” и неговата енергия от тишина и разбиране никога не ще може да се случи.

9) Медитацията е изключителния процес ,чрез който мисълта изпразва себе си от собствените си стимули.

10) Медитацията, случила се в „съществото” на един дългогодишен Крия-йога ученик (не в „ставането на някакъв”) е проявявена в следните поеми:

a)

С всеки дъх погълнат навътре

в тялото ни се ражда клетка,

а с всяко издишване

една стара среща смъртта.

И в далечните Галактики

същата игра се играе,

звезда са ражда, друга умира,

докато вселената пулсира.

Това тяло и тази вселена

са толкова подобни и все пак различни.

Вселената трепти с живот,

но тялото е задушено от „аза”

b)

Защо радостта идва с раждането,

а със смъртта мъката?

Те просто са началото

и края на дъха.

Азът, роден с първия дъх,

трае докато последния се отрони,

впит в представата за собственост,

която казва „той (или това) е мое”.

Колко странно е, че цялата радост и скръб,

която азът усеща е заради печалба или загуба,

за „мен” и „мое”.

Така „азът” диша чрез живота без да живее!

Джай Истина – земя без пътища!