Париж, 6 септември 2023 г

Един ученик, който живеел с 95-годишната си майка, наскоро споделил с нея следните две истории, които тя много харесала. Споделяме ги с всички като повод за размисъл.

По време на един сатсанг преди много време Гуру споделил едно дълбоко проникновение по лек и забавен начин.

1. Гуру казал: „Според хиндуистката система от вярвания трите основни божества са – Брама, Вишну и Махешвара или Шива. Брама е създал вселената, т.е. създал е материалното, както и нематериалното. Вишну храни всички същества, посреща всички материални нужди. Шива е разрушителят, унищожителят.“

„Сега човешките същества, такива каквито са, са загрижени само за „своето“, т.е. за умствената си стабилност,за благополучието си и съответно те се молят на някои или на всички богове, които могат да им помогнат да се изпълнят желанията им. Ето защо се строят храмовете.“

„Но, обърнете внимание – казал Гуру – Шива е най-могъщият, Махешвара, и той може да унищожи всичко. Така че, хората се опитват винаги да го умилостивят. Затова повечето храмове са на Шива. Вишну пък е необходим, за да задоволи алчността, така че и за него има много храмове. Брама си е свършил работата като ни е създал, сега въобще не е необходим, и почти няма храмове, посветени на него.”

2. „Убунту“ е термин от африканския език Нгуни Банту и означава „човечност“. Смята се, че смисълът му е „Моето съществуване е преплетено с другите“.

Принципите на Убунту включват съпричастност, уважение, доверие, емпатия, търпеливост и сътрудничество – всички качества на Живота.

Има една интересна и вдъхновяваща история за Убунту. Един антрополог, който изучавал навиците и обичаите на племе в Южна Африка, винаги бил заобиколен от децата от тази общност. Един ден той решил да предложи една забавна игра на тези деца. Донесъл някакви сладки и ги сложил в кошница под едно дърво. Тогава помолил децата да се отдалечат и да се състезават, тичайки до дървото. Обяснил им, че това момче или момиче, което първо стигне до дървото, ще спечели всички сладки в кошницата. Всички деца се наредили на линията за надбягването. Всички се хванали за ръце и стартирали заедно към дървото и съответно стигнали едновременно. Разделили сладките помежду си и били много щастливи.

Антропологът отишъл при тях и ги попитал защо са бягали заедно, защото, ако се бяха съревновавали, един от тях е щял да спечели всички сладки.

Децата отговорили:

„Убунту. Как един от нас може да е щастлив, ако всички останали са тъжни?“

И така, могат ли такива добродетели на Живота да бъдат научени? Не в класната стая или с традиционни методи на преподаване. Човек може да бъде достъпен за такива Добродетели на Живота като разбере себето; чрез ‚Свадхая‘ и практикуване на ‚Тапас‘ от Крия Йога; като се изправи пред „това, което е“, без да се похлъзва в калта на „това, което трябва да бъде“.

Джай Убунту!