Послание Български ритрит (Пампорово), 3 Юли, 2007

Още две сутри от Гита

1.Акшарам Брахма Парамам Суабхаво дхят мамучяте

Адхягнохамебатра Дехе Дехабхритам Бара (8| 4)

1. Интелигентността (Чайтаня) е неумираща и върховна. Естественото състояние е единственото духовно състояние. Само то може да бъде наречено „действие”, което носи постоянно обновление в човек чрез генериране на екзистенциално осъзнаване във всеки момент.

Това е много дълбока сутра. Ние смятаме за безсмъртно малкото неистинско „аз”, илюзорното разделeние в разпознавателното съзнание! Ние му придаваме продължителност и постоянство чрез призоваване на идеята за „индивидуална душа”, „Бог”, „Рай”, „Ад”, „прераждане”, „Нирвана”, „Мукти”. Ние проектираме „аза” като реалност през нашите разнообразни преследвания на натрупване и отхвърляне, на утвърждаване и отричания, на научни и духовни търсения. Но всичките дейности на „аза”, под каквото и да е знаме, накрая дегенерират в лоша слава и вреда, конфликт и мъка, болка и страдание, разстройване и разочарование, война и разрушение. Може ли „аз”-ът да спре, за да бъдем достъпни за Интелигентността, която е самият живот в неговото естествено състояние?

В естествено състояние съществува осъзнаване на действителността – не приемания и приписвания. В естествено състояние мислите протичат с паузи, в непродължителност. Естественото състояние се занимава със светостта на фактическите регистрации в паметта без чувствеността на психологическите регистрации.

Това не е естественото състояние на Ю.Джи., в което той се наслаждава на ролята си на `духовен терорист` и окуражава неговия кръжок да пеят песента „Дж.К. е фалшив”!

Естественото състояние е Гунатит, което е отвъд принуждаващото обуславяне и културните наслагвания, натрапени от обществото и обкръжението по време на възпитанието. Естественото състояние не предизвиква вплитане с умствени предприемания, защото то е в енергията на разбирането. Това естествено състояние е единственото духовно състояние – не състоянието, в което от нас се изисква да обрисуваме „духовен живот” чрез приемането на специални костюми, титли, дълги бради, заплитания на косите (Джаати) и много други сурови практики.

Действието на „аза” носи всякакви обвързвания и тежести през постоянно продължаващото задоволяване в ставане. Това не е действие. Това е конфликт, объркване и хаос. Това е затваряне в полето на старото, вътре в полето на противоположностите.

Действието на безпристрастната интелигентност в чистотата на екзистенциалната осъзнатост е единственото правилно действие. То е винаги свежо и ново във всеки случай.

2. Проявеният свят на материята е непостоянен. Интелигентността е божественост. И в живото тяло трябва винаги да протича церемониален огън (Ягна), постоянно жертващ разделното „аз”, за да остане събудено за Интелигентността. Друго тяло, което остава близо до такова тяло, където тази огнена церемония продължава, е наистина щастливо, защото може да се случи Ягна също и в това тяло чрез процеса на индукция.

ДЖАЙ ЯГНА