Послание Калкута (Индия), 7 ноември 2005 г.
Нека приключи празнотата на разделението, за да бъде Божествената Празнота
Разделянето във въплътеното съзнание поддържа измислен “аз” извън полето на
фрагментирано си съдържание, изпълнено с неспирни конфликти и противоречия.
Отделянето на такъв “аз” и представата, че той е извън това основно поле е
началото на човешката скръб, страдание, болка, проблеми, илюзии и заблуди.
Този “аз”, това фалшиво раздробяване, дължащо се на тежката обусловеност,
трупана поколения наред, придобива авторитет и започва да си взаимодейства със
съставките на фрагментираното съдържание на основното поле на съзнанието в
тялото. Основното съзнание и “аза” имат едни и същи съставки и вложения,
състоящи се от всички записи (регистрации) в необятната памет както
действителни, така и измислени психологически вложения, положителни и
отрицателни, подхранващи нарастването на суетата и светските интереси. Това
нито се вижда, нито се разбира. “Азът” винаги изглежда отделен от
съдържанието на основното поле на съзнанието.
Тази дуалност създава дребната его-празнота, като защитен механизъм и на
“аза”, и на съдържанието на съзнанието. Колкото повече съставки има
съзнанието, толкова по-силен е “азът”, и колкото по-укрепнал е “азът”,
толкова по-силно е искането за съставки. Така започва неспирният копнеж на
егото за удовлетворяване на всякакви видове желания. Желанието –
удовлетворено или неудовлетворено, поражда още повече желания, а духовният
живот затъва в тресавището на търсенето и тревогата, взимането и вкопчването!
Така страхът, системите от вярвания, зависимостите, утехата и сигурността,
емоциите, чувствата, конфликтите, битките, безпокойствата и болестите следват
едно след друго или стават едновременно, като съсипват нервната система и
довеждат до атрофия на мозъка. Всичко това е поради плиткоумната празнота на
двойствеността в човешкото съзнание, съществуващо в рамките на твърде
ограничено пространство и време.
Заточението в тази плитка празнота не ни позволява да осъзнаем какво
пропускаме – истинността на необятната празнота, която е напълно различна от
нашата представа за празнота като пространство и време между два обекта.
Жизнеността на тази вечна, празнота на съществуването е божественост. Тя не е
въплътена, но е прецизна Висша Интелигентност, която също е и огромна енергия.
Празнотата може да я види. Вие, с всичките ви ангажименти, обсебености и
заблуди, можете само да я търсите, но никога не можете да я намерите!
Измисленият “аз” - частица от полето на въплътеното съзнание отчаяно се
опитва да си осигури продължителност и постоянство. Това е произходът на
цялата теологична бруталност във всяка религия. Двойствеността в съзнанието на
тялото се разпростира на всички нива от човешкото съществуване – семейството,
обществото, нацията, между нациите, религията, бога и т.н. Това е коренната
причина за човешката мъка и трагедия.
Може ли тази двойственост да бъде разтворена? Може ли да има сливане между
мислещия и мисълта, между наблюдателя и наблюдаваното, между гледащия и
гледката, между преживяващия и преживяването? Може ли да има процес на
преобразуване между мен и ума? Само тогава най-святото може да се прояви!
Джай Свещени Хималаи!