Послание Париж, 20 юни 2020 г.

Вярването принадлежи на психиката, на ограничението; Доверието води до Свещена Свобода.

По време на седмичния Международен Ритрит, който се провежда всяка неделя по Интернет, имахме задълбочено обсъждане върху горното твърдение.

Има един Божествен Напев в Бхагават Гита – „Шрадхаван Лабхейт Гйанам“ , което значи „Доверието ни позволява да възприемем Божествеността – Свободното от Разделение Съзнание – свободата от Разделния ум – прословутия ум с неговите разнообразни пакости и машинации. Шрадха (Доверието) води до свещения процес на Самарпан (предаване), който разтопява „аз“-ността в най-свещеното състояние на „това, което е“ . Тогава „аз“ функционира като отправна точка за изпълнение на ежедневните задачи. Тогава се случва отдаването на Божествеността, на Гуру-Процеса.

В английския език думите „вярване“ и „доверие“ се използват като синоними. В Оксфордския речник думата „вярване“ означава – приемане, че нещо съществува или е истинско, особено нещо, което не може да бъде доказано. А „доверие“ означава твърда вяра в това, че на някого или нещо може да се разчита, както и на неговата истинност и способности. В духовен контекст, обаче, те имат различно значение.

Вие сте Християнин или Мюсюлманин, или Хиндуист, вашата религия е най-добрата, Бог съществува, или Бог не съществува, има рай в небето, където човек е възнаграждаван след смъртта си за своите религиозни заслуги, има ад, където човек е наказван за своите дела, несъответстващи на религиозните заповеди, вашата страна е най-добрата, вашата раса е най-добрата и т.н. На всичко това се учи едно дете от своите родители, свещеници, семейство и общество още в детството. Поради тази тежка обусловеност от самото детство, повечето хора вярват, че тези неща са верни. Дори и след като порасне, човек не използва интелекта си, за да провери тези системи от вярвания. Човек не подлага на съмнение, не спори или не разсъждава за тези вярвания. Хората просто ги приемат от страх от обществото или нужда от сигурност.

Вярването е продукт на ума. Умът всъщност е общият сбор от взетото назаем знание. Умът никога не знае, а само вярва или приема в зависимост от обуславянията, в които е възпитан. Знаенето е сетивно възприятие, но класифицирането на сетивните възприятия като приятни и неприятни, харесване и нехаресване според културните обуславяне, е ум. Така че, вярването е приемане на всяко взето назаем знание, т.е. без знаене. Вярването и сляпото вярване, и двете са едно и също. В една пробудена осъзнатост няма никакво вярване. Свободата на човек от психиката „аз“ е абсолютна и безусловна. Но вярванията винаги имат елемент на невярване или съмнения, скришом залегнали в дълбочина. И по този начин вярването и невярването съжителстват като две страни на една и съща монета!

В духовния език, обаче, „доверие“ означава възприятие директно от и за себе си. То е отвъд всички вярвания или невярвания на ума. „Шрадха“ е думата за „Доверие“ в Санскрит.

Един Отдаден ученик слуша ученията на свадхая (познанието за себето без присъствие на познаващия) от сатгуру, прекарва известно време с него, докосва сатгуру като прави пранам, и сатгуру също докосва ученика, за да го благослови. Всичко това е феноменът на „Доверие-Отдаване“ – „Шрадха-Самарпан“ (на санскрит).

Джай Доверие, Джай Отдаване