Послание Париж, 27 февруари 2012г.

Тагор за слушането

Aami Kaan Petey Roi

Baarey Baarey Kaan Petey Roi.

Да си в огромна тишина и будност! Просто да слушаш! Слушане, необезпокявано от никаква мисъл! Слушане отново и отново – неотслабващо! Да слушаш самотната птица, пееща дълбоко в тъмния мрак на нощта! Да слушаш работливата пчела, обикаляща в усамотение около синия лотус! Тогава изведнъж си центростремителен! И започваш да слушаш скрития вътре „аз” с неговите удоволствия и болки, надежда и отчаяние, настъпления и отстъпления, нужда и алчност, увереност и объркване, с неговите подтиснати сълзи (Канна) и смях (Хааси) заедно с цялото съпътстващо и непрестанно бърборене! Слушаш и слушаш – ушите са наистина нащрек!

И тогава се случва чудото! „Азът” отпада и „узнаваш” не-узнаваемото, виждаш странно заслепяващо Благоволение, приемаш загатване от Святото отвъд цялото разбиране. Възможно ли е изобщо да уловиш Посланието Му в думи и слова? Но въпреки това То продължава да изпраща великолепни и мелодични Послания, но предпазливо се крие някъде, точно в нечия вътрешна същност! Ушите са отново нащрек, за да слушат!

Зен възприятия: един криябан от САЩ изпрати тези възхитителни възприятия от Зен центъра Рочестър.

1 Ако видиш ясно истината, отхвърляш мненията за и против.

2 Харесването и нехаресването не е нищо друго освен заболяване на ума.

3 Изборът ни да предпочитаме или да отхвърляме ни пречи да видим простата истина.

4 Стремежът както към външния свят, така и към вътрешна празнота ни осъждат на ума.

5 Опитите да спреш действието ще те изпълнят с действие!

6 Дори частичка от правилно и погрешно погубва, разстройва и обърква Осъзнаването.

7 Когато тази неразделяща Осъзнатост е ненарушима, тогава нищо в света не обижда.

8 И когато нищо не може да те обиди, всички препятствия падат.

9 Ако всички мисло-обекти изчезнат, тогава мислещият субект (мислещия) също отпада.

10 Защото нещата са такива поради ума, както и умът е ум поради нещата.

11 Но тези, които се придържат към плитките идеи, са страхливи и колебливи. Тяхното безумно бързане единствено ги забавя.

12 Ако си привързан към нещо със сигурност ще се заблудиш.

13 Веднъж за винаги се отърви и от печалба, и загуба, от правилно и погрешно.

14 Ако умът не преценява, всички неща са такива каквито са, като Едно.

15 Когато всичко се види в „не-ума”, се връщаме към нашата собствена природа.

16 Този „не-ум” отива отвъд всички доводи и сравнения.

17 Оставайки в дуалността, никога няма да познаеш единството.

18 А непознаването на това единство, позволява конфликтът да те заблуди.

19 Когато си убеден, че нещата са реални, изпускаш тяхната истинска реалност.

20 Но утвърждението, че нещата са празни също пропуска реалността!

21 Колкото повече говориш и мислиш за това, толкова по-далеч от истината ще бъдеш.

22 Отрежи всички безполезни мисли и думи и няма дa има къде да отидеш!

23 Не тръгвай да търсиш истината, просто остави тези наивни мнения да си тръгнат.

24 Това тежко бреме те дърпа надолу, така че защо продължаваш да отсъждаш добро и лошо?

25 Мъдрият не прави разлика, глупакът се хваща за това и онова.

26 Да търсиш Осъзнатост с мислещия ум е със сигурност груба грешка.

27 Спокойствието и неспокойствието възниква от малките умове, но събудения ум трансцедентира и двете.

28 Всичко разкрива себето, празно и ясно, случващо се без напрягащия натиск на ума, просто с енергията на „не-ума”.

29 В този истински свят на Празнота, аз и другия вече не съществуват.

30 За да навлезеш в този празен свят, незабавно утвърди „не-две” (Адвайта).

Джай Слушане