Послание Фатима (Португалия), 22 април, 2005 г.
Ащавакра (продължение от послание 77):
41. Медитацията,
контролирането на ума,
те са само забава.
Сега Интелигентността е тук.
Интелигентността е медитация.
42. И правенето, и неправенето
идват от незнаенето.
Знайте това съвършено и
Интелигентността е тук.
43. Да мислиш,
какво има отвъд мисленето,
пак е мислене.
Аз изоставих мисленето
и Интелигентността е тук.
44. Привързан към своето тяло
и въплътено съзнание,
търсачът държи да се бори
или неподвижен да стои.
Но аз вече не считам,
че това тяло е мое
или че не е.
И аз съм щастлив.
45. Аз спя, аз седя, аз ходя (1)
и аз съм щастлив.
46. Аз отхвърлих радостта от победата
и тъгата от загубата.
И аз съм щастлив.
47. И, изоставил лошо и добро,
Сега аз съм щастлив.
48. За всичко мисля, без да мисля.
Отпечатъците от света в мен
се разтвориха.
49. Като знаеш, че си свободен,
свободен от „аза”,
свободен от притежание,
бъди щастлив.
50. Тялото е ограничено
от самата своя природа.
То идва, помотава се за малко
и си отива.
Но Интелигентността не идва и не си отива.
Защо да оплакваме тялото?
Ако тялото живее до края на времената
или изчезне днес,
ти (2) какво печелиш или губиш?
51.Ти си ясното пространство на осъзнатостта,
чист и спокоен,
в който няма раждане и смърт.
Няма дейност на ума,
няма „аз”.
52. Отърви се от всички цели
и бъди щастлив.
53. Никога не тревожи своя ум
с да и не.
Бъди тих.
Ти си самата осъзнатост.
Живей в щастието
на собствената си природа,
която е самото щастие.
54. Откажи се от медитацията!
Не дръж нищо в ума си.
Ти си Интелигентността
и ти си свободен.
55. Можеш да четеш и обсъждаш писанията
толкова, колкото искаш.
Но докато не отхвърлиш всичко,
Никога няма да живееш в своето сърце.
56. Коренът на мъката е борбата.
Но някой разбира ли това?
Само ако си благословен
с разбирането на това учение,
ще бъдеш свободен.
57. Но ако нищо не желаеш
и нищо не презираш,
не си обвързан нито от привличане,
нито от отричане.
58. Когато желанието е постоянно тук,
се надигат чувства на предпочитания и антипатии,
на харесване и неприязън.
Те са корените и клоните на света.
59. Но човекът на мъдростта е дете.
Той никога не изправя
едно нещо срещу друго.
Това е истината!
Той е дете.
60. Нека Хари да те учи
или Брахма, от лотоса роден,
или самият Шива!
Докато не се откажеш от всичко,
Ти нищо няма да научиш.
61.Някой жадува удоволствия,
някой търси свобода.
Но е трудно да откриеш,
човек, който не иска нито едното,
нито другото.
62.Без гордост и смирение,
него нищо не го смущава.
Нищо не го изненадва.
Защото той е свободен.
Той не жадува и не презира
нещата от живота.
Той ги взема, както идват.
Той не се безпокои за медитацията,
Нито за нейната липса,
Или за борбата между доброто и злото.
Той е отвъд всичко,
без „аз”,
без „мое”.
63. Неговият ум е спрял!
Той просто е изчезнал ...
А с него
илюзиите и заблудите
и глупостта са се стопили.
64. Несмутим, той не медитира!
Необвързан, той не търси свобода!
Той вижда света,
но знае, че той е илюзия.
Дори когато с нещо е зает,
Човекът без его е неподвижен!
И това е медитацията,
това е свободата.
65. Глупакът практикува концентрация
и контрол на ума.
Но Майсторът е като спящ човек, но буден!
Той в себе си почива
и не открива нищо друго за правене!
66. В този свят
човекът пробва всякакви пътеки.
Но пропуска Интелигентността,
Любимият.
Осъзнат и чист,
превъзходен и пълен.
67. Но човекът без желания е лъв.
68. Само като чуе истината,
той добива широта
и чиста осъзнатост.
Той е равнодушен
към усилията и спокойствието.
Той е равнодушен
и към своето равнодушие.
69. Установен в себе си,
човек намира щастие.
Установен в себе си,
човек намира свобода.
Установен в себе си,
той отива отвъд света.
Установен в себе си,
той намира края на пътя.
70. За него няма болка в болката,
удоволствие в удоволствието.
Само онзи, който е като него,
може да познае неговия възторг.
71. Майсторът върши всичко
със съвършено спокойствие.
Той е щастлив, когато седи,
щастлив е, когато говори и яде,
щастлив е, когато спи,
когато идва и си отива.
72. Майсторът е като небето.
Той никога не се променя.
Какво го интересува света
или неговото отражение?
Какво го е грижа за търсенето
или неговия край?
73. Дори, като чуе истината,
глупакът се държи за своята глупост.
Той полага сили да изглежда спокоен и сдържан,
но отвътре е пълен със силни желания.
74. Само човекът без желания
вижда, без да вижда,
говори, без да говори
знае, без да знае.
75. Той мисли, без да мисли.
Той чувства, без да чувства.
Той е интелигентен,
но няма ум.
Той има само отправни точки,
но без мисли за самия себе си.
76. Сред отклоненията
той е неотклонен.
В медитацията
той не медитира.
Неразумен,
той не е глупак.
Знаейки всичко,
той не знае нищо.
77. Какво е вчера,
утре
или днес?
Какво е пространството
или вечността?
Аз седя сред собственото си сияние.
78. Аз седя сред собственото си сияние
и нямам страх.
Ходенето,
мечтите,
спането,
какво са те за мен?
Дори екстазът?
Какво е близко и какво далеч,
отвън или отвътре,
грубо или фино?
Аз седя във собственото си великолепие.
79. Аз никога не мисля,
какво е щастие или печал?
Какво е тук и какво сега,
или отвъд?
80. Понеже нямам предел.
Аз съм Шива.
Нищо не се появява в мен,
в който нищо не е единствено,
нищо не е двойно.
Няма нищо, което е,
и нищо, което не е.
Какво повече има да се каже?
(1) напълно свободен от минали претенции и от бъдещи фантазии
(2) Живот