Послание Санкт Петербург, Русия, 20 май 2013
Медитация върху Дао от www.Taoism.net, продължение
Глава 41
Възвишеният чуе ли за Пътя(Дао), поема по него.
Посредственият чуе ли за Пътя, ту тръгва по него, ту го изгубва.
Низшият чуе ли за Пътя, гръмко се разсмива.
Ако не се разсмиваше, това нямаше да бъде Пътят.
Затова и Изначалните слова тъй казват:
„Светлият Път изглежда неясен.
Пътят напред е като връщане обратно.
Гладкият Път е сякаш осеян с препятствия.”
Висшето постигане на добродетели е като долината.
Чисто бялото изглежда зацапано.
Обширната добродетел изглежда недостатъчна.
Съсредоточената добродетел изглежда небрежна.
Пълната правота изглежда променлива.
Всеобятният квадрат е без ъгли.
Всеобемният съсъд бавно се пълни.
Висшият тон е беззвучен.
Съвършеният образ – безформен.
Пътят е безименен, скрит.
Но само по него себе си всичко постига.
41) 'Възвишеният' означава във висотата на Осъзнаването, неизбирателен или безизборен. 'Посредственият' означава активност на "аз-а" и неговите трикове и уловки, които използуват Дао като играчка за фантазии и забавление. 'Низшият означава загубен в мита, наречен ум. Възможно ли е да се медитира върху 'Изначалните слова', които всъщност са едно най-дълбоко възприятие? 'Постигане' - това е цялост, святост - това е Дао.
Глава 42
Пътят/Дао поражда едното.
Едното поражда две.
Две пораждат три .
А трите пораждат безброя.
Безбройните неща, поддържани от ин и обгръщащи янг,
постигат хармония чрез обединяване на тяхната енергия.
Хората не харесват сираците, овдовелите и недостойните.
А владетели именно тъй се наричат.
Защото така са нещата -
ту чрез смаляване порастват,
ту чрез нарастване, се смаляват.
Както древните са учили, аз също бих казал за поука:
Насилникът не умира от естествена смърт.
Аз ще използвам това като основа на всички учения.
42) Вероятно психотерапевтите са психотерористи и те ще съществуват, докато хората не са в живота, а само в маневрите и пакостите на ума , който мами както тях самите, така и другите. Насилието е ум. Любовта е живот. Умът никога не може да узнае какво е любов. Дори в словесното общуване с Гуру Процеса, бъди достъпен за това, което се предава без думи тихо, естествено и спонтанно.
Глава 43
Най-мекото на света минава и през най-твърдото.
Безплътното прониква и в най-плътното.
Оттук познавам аз силата на непривързаната действеност.
Несловесното учение,
силата на действията без привързаност -
малцина в този свят ги постигат.
43) Виждането е възприемане. Разбирането е възприемане. Извличането на абстракция от виждането, от разбирането - е концептуализация. Психологичното обвързване е причинено от мислене. А мисленето е ставане (превръщане) - от това 'какво е' към това 'какво трябва да бъде'. 'Подобрението' не е вземане на друга форма на зависимост, за да се облекчи страданието от настоящата зависимост. 'Аз', ставането - е болест. Свободата е в незабавното, безизборно действие на възприемането. Сънища не са необходими, ако движението през деня е с/в пълно внимание. Мисълта е бягство от прякото действие на виждане.
Глава 44
Славата или ти самия - кое е по-скъпо?
Ти или вещите - кое е по-важно?
Печалба или загуба - кое е по-болезнено?
По този начин, голямата любов води до големи разходи.
Прекаленото презапасяване води до големи загуби.
Ако знаеш мярата, не ще се посрамиш,
ако знаеш докъде да се спреш, неуязвим ще останеш -
тъй и дълговечност ще постигнеш.
44) Сутри на Буда:
Живей в радост, в любов, дори сред тези, които мразят.
Живей в радост, в здраве, дори сред изтерзаните.
Живей в радост, в мир, дори сред размирните.
Живей в радост, без притежания, като сияйните.
Победителят предизвиква омраза, защото губещият страда.
Остави победата и загубата и намери радостта!
Глава 45
Висшата завършеност е сякаш незавършена -
но действа без погрешно.
Висшата пълнота е сякаш празна -
никога не се изчерпва.
Крайно правото изглежда криво.
Висшето умение е като непохватност.
Висшето красноречие звучи нечленоразделно.
Движението побеждава студа
Покоят побеждава горещината.
Пълното спокойствие възвръща реда на нещата.
45) Нека чуем тази история: Известен духовен учител говорел от време на време на малката група свои ученици на дълбоко духовни теми. Една утрин, тъкмо щял да започва, птица кацнала на перваза на прозореца и започнала да пее. Тя попяла малко и отлетяла. Учителят казал: „Днешната беседа свърши.”.
Глава 46
Когато светът следва Пътя -
ездитните коне разнасят тор по полето.
Когато светът не следва Пътя
бойни жребци се роят пред обсадени предградия.
Няма по-голямо престъпление от алчността.
Няма по-голямо бедствие от недоволството.
Няма по-голям недостатък от скъперничеството.
Затова удевлотвореността от най-необходимото, е трайна удовлетвореност.
46) Наблюдението без минали провокации от страна на наблюдаващият, е пламък на вниманието, в който раните, обидите, омразата - всичко това бива изгорено, изчезва напълно.
Глава 47
Без да излизаш от двора - да познаваш света.
Без да надничаш през прозореца – да виждаш Небесния път.
Колкото по-надалеч отиваш,
толкова по-малко знаеш.
Затова мъдрецът
не блуждае навред, но пък знае,
именува (нещата), без да (ги) вижда,
постига, без да има стремежи.
47) Възможно ли е напълно да се изследва безсмислието на търсенето на познание за непознаваемото и да се види, че едва когато спрем да търсим с интелекта, тогава можем наистина да сме свободни да възприемем Реалността, Истината, Благословеността или Бог - каквото и име или понятие да използваме, за да посочим Божественото.
Глава 48
Който се учи, всеки ден по нещо прибавя.
Който следва Пътя/Дао, всеки ден по нещо изоставя.
Загубвайки едно след друго -
човек стига до действието без привързване най-накрая.
С непривързано действие няма нещо, което да не може да се постигне.
За да овладееш света, не се обвързвай с него.
Този, който се обвързва - за владетел на света не става.
48) Бездействието от страна на 'аз-ността' е началото на най-великото действие на Интелигентността (Чайтаня).
Глава 49
Мъдрецът няма собствени стремления в сърцето.
Което е в сърцата на хората – то е в сърцето му.
Тези, които са добри - аз също сам добър към тях.
Тези, които не са добри - и към тях също съм добър.
Така се постига доброта.
На заслужаващите доверие се доверявам,
към незаслужаващите доверие съм също доверчив.
Така доверие се постига.
Мъдрецът живее в света.
В света внимателно сърцето си разтваря.
Към него всички хора са насочили уши и очи -
той всичките като дечица ги отглежда.
49) Мъдро е да се излезе вън от тъмнината на противоположностите. Предпазливо е да сме в сензорните възприятия, а не в чувствеността.
Глава 50
Между раждането за живот и връщането в смъртта
трима от десет са пътници към живота
трима от десет са пътници към смъртта,
а трима от десет, следвайки живота,
клонят към страната на смъртта. Защо така?
Защото те живеят живот в излишъци.
А чувал съм да казват, че който знае как да се държи за живота,
спокойно пътешества по пътя, без да среща носорози или тигри,
влизайки в бой, не бива нараняван от оръжията.
Носорогът няма къде да забие рога си,
тигърът няма къде да впие нокти, воинът няма къде да втъкне своето острие. Защо така?
Защото не е от страната на смъртта – няма смъртно място по него.
50) Религиозният ум е напълно различен от ума, който вярва в религията. Да си религиозен означава на бъдеш психологически свободен от културата на обществото, от неговите системи от вярвания или от изискванията му за „религиозни” преживявания.
Глава 51
Дао (Пътят) ражда нещата.
Постигането на добродетелта ги отхранва,
веществеността ги оформя,
вътрешната им мощ ги завършва.
Затова всяко от безбройните неща почита Пътя и цени добродетелта.
Почитта към Пътя и цененето на добродетелта
не стават по заповед, а от само себе си.
Защото Пътят ги ражда,
Добродетелта ги отхранва,
отглежда, направлява,
развива ги, прави ги зрели.
усъвършенства ги и ги закриля.
Раждане – без обсебване,
въздействие - без обвързване,
предвождане - без разпореждане:
такава е тайната Добродетел.
51) Да бъдеш, означава да си свързан. Ние можем да открием себе си , бидейки в и чрез огледалото на взаимоотношенията. И това е началото на мъдростта. Добродетелта е в разбирането на истинността на живота, на 'не-ума'.
Глава 52
Светът има начало -
началото е като майка на света.
Ако постигнеш майката,
ще познаваш и децата.
Познал децата,
възвърни се към майката -
до края на дните си непокътнат ще се съхраниш.
Запуши си устата,
вратите затвори -
цел живот неизтощим ще бъдеш.
Отвориш ли устата,
затънеш ли в дела,
цял живот спасение не ще намериш.
Да съзреш недоловимото, е яснота,
да съхраниш податливото, е сила.
Използвай светлината,
за да се възвърнеш към яснотата,
от погиване да се спасиш -
това е да практикуваш неизменност.
52) Умът е само инструмент за общуване, той не може да измери неизмеримото. За реалността не бива да се говори; когато това стане - тя не е вече реалност. Това е да си съзерцателен.
Глава 53
Дори да го познавах,
вървейки по големия Път,
от разклоненията бих се опасявал.
Големият Път е равен и гладък,
но хората обичат страничните пътеки.
Дворците са корумпирани/нечисти,
нивите тънат в буреняци,
хамбарите – съвсем опразнени,
длъжностните лица - обкичени с накити,
остри мечове препасали,
напоени и нахранени,
с богатства отрупани -
разбойнишки друм е това,
не е Пътят!
53) Думата 'корупция' произлиза от думата 'rupture-скъсан, разрушен', което е и 'счупен, натрошен'. Умът, 'аз-ът' е корумпиран, 'не-аз-ът' е състрадание и изправност/поправеност.
Глава 54
Здраво вкорененото не може да се изтръгне,
добре хванатото не ще се изплъзне,
почитта на синове и внуци не ще секне.
Когато в себе си човек я търси, добротетелта ще е истинска,
когато в семейството я търси, добротетелта ще е многократна,
когато в обществото я търси, добротетелта ще е дълговечна,
когато в държавата я търси, добротетелта ще е благодатна,
когато в света я търси, добротетелта ще е всеобятна.
Така личният път се съзира чрез личността,
семейният – чрез семейството,
общностният – чрез общността,
държавният – чрез държавата,
световният – чрез света.
Откъде аз знам всичко това за света?
Благодарение на това.
54) Разпростирайки и разширявайки енергията на разбирането е добродетелта на всички добродетели, жизнеността на всички жизнености.
Глава 55
Тези, които притежават изобилие от добродетел,
приличат на новородени бебета.
Отровни насекоми не ги жилят,
диви зверове не ги нападат,
хищни птици не ги налитат.
Техните кости са меки, мишниците – слаби,
но хватката им е здрава.
Те не познават сливането на мъжко и женско, но могат да покажат полова възбуда -
защото същината им е най-благоприятна (оптимална).
По цял ден реват, а не пресипват -
защото вътрешната им хармония е най-благоприятна (оптимална).
Познаването на хармонията означава неизменност.
Познаването на неизменното е яснота.
Трупането на жизненост е зов на зли сили.
Умът да командва енергията, е насилие.
Нещата стават силни, после остаряват
и от Пътя се отклоняват.
Които не следва Пътя, рано стига края.
55) Оптималността е всезнание, вездесъщност и всемогъщество. Доволството е яснота.
Глава 56
Kойто знае, не говори,
който говори, не знае.
Устата запуши,
вратите затвори,
остротата притъпи,
възлите разплети,
красотата прикрий,
с прахта се слей -
това се нарича Тайно Единение.
Така – отвъд доближаването и отвъд отдалечаването,
отвъд възползването и отвъд накърняването,
отвъд надценяването и отвъд подценяването –
светът ги удостоява с почит.
56)Уединението е Единство-Със-Всичко. Предприемането (на действия) не е разбиране.
Глава 57
Държавата се управлява с честност и почтеност,
бой се води с изненада,
светът се овладява чрез не-вмешателство.
Откъде знам, че е така?
От това:
Колкото са повече забраните,
толкова са повече бедняците.
Колкото по-остри оръжия имат хората,
толкова повече тъне в размирици царството.
Колкото по-изкусни хората стават,
толкова по-странни неща се появяват.
Намножат ли се закони и разпоредби,
разбойниците и крадците чет нямат.
Затова, ето думите на мъдреца:
„Аз предприемам необвързано действие - хората сами се преобразуват;
аз стоя безмълвен - хората сами решават кое е право;
аз не се намесвам - хората сами се обогатяват,
аз съм безстрастен – хората сами избират простотата.”
57) Когато 'не-азът' управлява, всичко върви добре. А когато 'аз-ът' се намеси, всичко става мъчително.
Глава 58
Когато управлението е без блясък -
хората са открити и добродушни.
Когато управлението е взискателно -
хората са хитри и коварни.
Нещастието – то зад щастието винаги стои.
Щастието – то на нещастието винаги почива.
Началото и краят де е, кой ли знае?
Тук няма правила.
Правилното се оказва сбъркано.
Добротата на зло се обръща.
Човешките заблуди повтарят се от памтивека.
Затова мъдрецът е:
правдив - но не е хаплив,
ненарушим – но не пронизва,
прям - но не засяга,
просветлен – но не заслепява.
58) Всички противоположности съдържат елементите на своята противоположност.
Глава 59
И при управляването на хора,
и при служенето на Небето
не съществува опазване(съхранение).
А опазването(съхранението) означава предвидливост.
Предвидливост значи отдаване на значение на натрупването на добродетели.
При постоянно натрупване на добродетели, няма нищо непреодолимо.
Няма ли нищо непреодолимо
и предели няма.
Няма ли предели, върховенството може да ти принадлежи.
С този принцип на майката за силата, може да си дълговечен.
Това се нарича Път към дълбоките корени, към здравата основа,
към дългия живот и неугасващия поглед.
59) Нека бъде върховенството на Живота. Нека умът бъде само един поданик, който изпълнява ежедневните задачи.
Глава 60
Управляването на голяма страна
е като пържене на дребна риба.
Ако светът се управлява съобразно с Пътя,
демоните не ще добиват власт.
Не само демоните не ще добиват власт,
но и боговете няма да вредят на хората.
Не само боговете няма да вредят на хората,
но и мъдрецът няма как да им вреди.
Щом помежду си те не си вредят,
така добродетелта им се слива и се възвръща.
60) Властта е скверна (не-свещена), независимо дали е власт на 'Бог' или на 'Демон'. Властта е отричане на Енергията на добродетелта & истиността.