Династичната линия на Крия Йога в България

Крия йога е древна наука за себепознание и трансформация в човешкото съзнание. Тя е единствената Йога, спомената от великия мъдрец Патанджали, в неговата “Йога Сутра”. Създадена преди около 2500 години, в нея той систематизира познанията по йога от най-дълбока древност. Първоначално учението е било предавано само устно от учител на ученик и по-късно е записано на Санскрит в 196 кратки сутри. Тези сутри са достигнали до нас, но само много опитни учители могат да разберат и предадат Истината в нея на своите ученици.

Крия Йога е синтез на Хата, Раджа и Лая Йога, които разхлабват желязната хватка на обусловеностите ни и водят до пълна свобода от тях. Тя е била загубена във времето и едва през 19 век Лахири Махасая (1828–1895) я възстановява след неговата среща с мистериозния хималайски светец Бабаджи.

Оттогава получените учения и практики се предават по семейна линия - от баща на син, както и чрез няколко линии на ученици. Семейната линия има предимството, че Крия Йога се предава от баща на син както чрез силата на духовното посвещение, така също и пряко чрез гените на тялото.

Един от известните ученици на Лахири Махасая е Парамаханса Йогананда (1893-1952) (Парамаханса Йогананда е ученик на Шри Юктешвар, който е ученик на Лахири Махасая). В своята прочута книга “Автобиографията на един йогин“, той го описва като една изумителна духовна сила, която чрез този мъдрец, живеещ почти анонимно във Варанаси, разтърсва планетата.

Шибенду Лахири, правнукът на Лахири Махасая („Бащата на Крия Йога“) споделя оригиналните техники на Крия Йога така, както са предавани от баща на син. Това, което се е случило в тялото на Лахири Махасая, когато намесата на ума-его е утихнала, може да се случи с всеки. Шибенду дава възможност на всеки да се докосне до този божествен инструмент - Крия Йога, като пътува по целия свят, канен от своите ученици, за да сподели това знание. Той често споделя, че Крия Йога е открита от индийците, но не е техен монопол, защото тя принадлежи на цялото човечество.

Заветът на Лахири Махасая, че Истината не трябва да бъде организирана, защото само идеите могат да се организират, се спазва свято и Шибену Лахири преподава Крия Йога на своите ученици без формална организация или институция. Семейната линия поддържа само частен храм във Варанаси, който може да бъде посещаван.

От 1999 година Шибенду Лахири посещава редовно България, която заема особено място като мост между Изтока и Запада, както често той казва.


Да знаеш, а не да вярваш е същността на Крия Йога, а любовта е нейното проявление. Крия Йога е смелостта да се отдадеш, смелостта да премахнеш гордостта, смелостта да се превърнеш в празнота. Този, който желае да изчезне, постига осъществяване, този, който е готов да умре, постига живота.
~ Шибенду Лахири ~
Да живееш без нито една представа и да бъдеш неподвластен на влияния,
да живееш без нито едно вярване или невярване,
да живееш без нито една тайна или прикрита лукава пресметливост на повредения ум -
това е да живееш в блаженството и благословията на живота-любов.
~ Шибенду Лахири ~
Винаги помнете, че не принадлежите на никого и никой не ви принадлежи. Помнете, че някой ден ще трябва внезапно да оставите всичко в този свят - така че се запознайте с Бога сега. Пригответе се за предстоящото астрално пътуване след смъртта, като всеки ден летите с балона на Богоразбирането. Посредством илюзия вие се възприемате като вързоп от плът и кости, който в най-добрия случай е гнездо на грижи. Медитирайте непрестанно, за да можете скоро да се видите като Безпределна Същност, свободна от всякакво страдание. Престанете да бъдете затворници на телата си. Използвайки тайния ключ на крия, се научете да се спасявате в Духа.
~ Лахири Махасая ~
Духът на Нирвана Шаткам

Нямам свое име.
Аз съм като полъх на планински вятър.
Нямам свой подслон.
Аз съм като скитащи води.
Нямам свой олтар
като боговете тъмнокожи.
Няма ме във сянката на храмовете древни.
Свещени книги нямам.
Традиция не е създадена за мен.

Не съм в купчината от благовония издигнати в свещен олтар.
Не съм в пищността на церемониите.
Не съществувам в образа на идола нито в ангелски напев на мелодичен хор.
Не съм обвързан от идеи.
От вярата не съм опорочен.
Не съм във мрежата на религиите мъртви,
нито във набожната агония на проповедниците техни.

На философите не съм заложник, дори и сектите им нямат власт над мен.
Не съм нито долу, нито горе.
Не съм и богомолец, нито Бог.
Свободен съм.
Песента ми е песента на реката, жадуваща океана безбрежен.
Животът съм аз отвсякъде бликащ.

Животът няма философия.
Не е система от изкусни мисли.
Животът и религия не е за обожание във самота дълбока.
Животът няма Бог и никакъв товар от страховито тайнство.

Животът няма обиталище.
Отсъства изпепеляващият ужас от смъртта.
Животът няма удоволствие и болка, нито поквара от натрапена любов.
Нито е добро или пък зло животът, нито е жестоко изкупление за неволен грях.

Животът не ни дава изменения, удобства, неудобства и подобни.
Той не умира в гробницата на забвението.
Животът не е дух или материя.
Не е безсмислено разделяне на действия и бездействия.
Животът няма смърт.
Отсъства вакумът на самотата във сянката на времето.
Свободен е човекът във вечността живеещ.
Животът е!