Послание Лохмар, Германия, 26 май, 1999 г. В обителта на Магдалена, която живее сред умиращи Животът не е проблем, който трябва да бъде решаван, а чудо, което трябва да се изживее. Умът създава проблеми извън потока на живота, за да се самоподдържа. Умът се самопредпазва чрез проблемите. Той се опитва да превърне всяка ситуация в проблем с цел да продължи безкрайно дейността си. Умът изчезва в „не-ума“, когато е лишен от проблеми. Преминете през всички мистерии на живота в състояние…
Послание Берлин, Германия, 24 май 1999 г. Понеделник след Петдесятница Сексуалността сама по себе си не е нещо отрицателно, което трябва да се порицава или преодолява. Тя е само аспект от живота и следователно не трябва да доминира живота на човека. Не е нужно сексуалността да се изражда в изблици на сладострастие, нека бъде израз на любов и божествена интелигентност. Нека има среден път – между безцелното сладострастие и мъчителния аскетизъм. Сексуалността е нежен цвят. Тя трябва да бъде обгрижвана…
Послание Берлин, Германия, 23 май, 1999 г. НЕДЕЛЯ НА ПЕТДЕСЯТНИЦА Ние не се изправяме лице в лице с факта. Ние винаги се опитваме да избягаме от факта, като си създаваме идея за „не-факт“. Това е основната причина за заплитанията и замърсяванията на ума ни. Например, ако се страхувам от нещо, аз не искам да се изправя пред факта на моя страх, а мигновено създавам една идея за „не-страх“ според Библията, Гита или Корана и се свързвам с тази идея в…
Послание Лохмар, Германия, 18 май, 1999 г. Същината на Упанишадите Докато не проблесне светлината на другостта, няма как човек да се освободи от цикъла на раждането и смъртта. Няма друг начин, няма друг начин, няма друг начин. Съществува странна щедра и милостива енергия с изключителна яснота на разбиране, която обгръща и най-дребното нещо във вселената. Докато не се пробуди за този факт, човек не може да излезе от цикъла на раждането и смъртта. Няма друг начин, няма друг начин, няма…
Послание Берлин, Германия, 14 май, 1999 г. Умът е боклукчийското кошче на нашите вярвания и невярвания. „Не-умът“ е Богът на възприятието и Разбирането. Умът не може да разбира. Той само изгражда концепции и прави предположения. Емоционалните вълнения никога не могат да намерят просветлената енергия. Те принадлежат на ума, както тя принадлежи на „нe-ума“. Няма такова нещо като свободна воля. Има или свобода („не-ум“), или воля (ум), която е робство. Отдаването е процес на „не-ума“, на съществуването, на разбирането. То е…